Емил (Емил Манов)
42 0
14 мар. 2007 г., 22:11

ПЕСЕНТА НА СЛАВЕЯ 

  Поэзия
1507 0 10

ПЕСЕНТА НА СЛАВЕЯ

По приказката “Славеят и розата”

на ОскарУайлд (1854-1900)

 

Щом славеят изгуби свойта мила,

не може той без нейната любов;

линее, боледува, губи сила

и да умре от мъка е готов...

 

Издига се високо в небесата

във слънчевия, топъл, летен ден,

а после каца нейде във гората

на розов храст – печален и сломен...

 

Започва в унес сладостно да пее,

към остър шип притиснал нежна гръд,

докато топлата му кръв облее

стеблото крехко за последен път...

 

Той пее и усеща как умира,

изпаднал в транс, във хипнотичен сън,

като певец, прегърнал свойта лира,

преди да се разбие тя със звън...

 

Кръвта му капе тихо на тревата,

блести като рубини ярко тя,

а песента му волна в тишината

полита, омагьосала света...

 

О, сладък звук, вълшебен и чудесен

от дивна, но, уви, предсмъртна песен...

© Емил Манов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??