ПЕСЕНТА НА СЛАВЕЯ
ПЕСЕНТА НА СЛАВЕЯ
По приказката “Славеят и розата”
на ОскарУайлд (1854-1900)
Щом славеят изгуби свойта мила,
не може той без нейната любов;
линее, боледува, губи сила
и да умре от мъка е готов...
Издига се високо в небесата
във слънчевия, топъл, летен ден,
а после каца нейде във гората
на розов храст – печален и сломен...
Започва в унес сладостно да пее,
към остър шип притиснал нежна гръд,
докато топлата му кръв облее
стеблото крехко за последен път...
Той пее и усеща как умира,
изпаднал в транс, във хипнотичен сън,
като певец, прегърнал свойта лира,
преди да се разбие тя със звън...
Кръвта му капе тихо на тревата,
блести като рубини ярко тя,
а песента му волна в тишината
полита, омагьосала света...
О, сладък звук, вълшебен и чудесен
от дивна, но, уви, предсмъртна песен...
© Емил Манов All rights reserved.
