8 окт. 2007 г., 12:17

Песента за съдба 

  Поэзия
693 0 4
Безгрижен, уверен, крача си напред
с усмивка дръзка и дяволски късмет.

И цялата вселена ме обича
и любимо чадо ме нарича.

Преплувах през река от лайна
и на рози миришех на другата страна.

Сред племе на диви и гладни канибали,
биха те всеки друг изяли,
старото се измъкна без капка зор,
защото ги научи да правят таратор.

Адските демони си изпочупиха рогата
да ми пробиват дупки в стената.

Благите ангели си изкълчиха крилата
да хвърчат и ми оправят нещата.

Че сам аз си боядисах съдбата,
а четката ми бе опашката на сатаната.

И бясно танцувам с дявола сега,
отстрани с ентусиазъм ръкопляска ми смъртта.
И ако пръв се спъна и изморя,
веднага в пъкъла ще се озова.

Но ако дяволът пръв се измори,
старото грешната си душа ще спаси
и удобно в рая ще се настани.

И истерично ще крещя: АЛЕЛУИЯ-АЛЕЛУИЯ-АЛЕЛУИЯЯЯ...
И ще ми приглася смъртта: УИЯ-УИЯ-УИЯЯЯ…

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??