8.10.2007 г., 12:17

Песента за съдба

832 0 4
Безгрижен, уверен, крача си напред
с усмивка дръзка и дяволски късмет.

И цялата вселена ме обича
и любимо чадо ме нарича.

Преплувах през река от лайна
и на рози миришех на другата страна.

Сред племе на диви и гладни канибали,
биха те всеки друг изяли,
старото се измъкна без капка зор,
защото ги научи да правят таратор.

Адските демони си изпочупиха рогата
да ми пробиват дупки в стената.

Благите ангели си изкълчиха крилата
да хвърчат и ми оправят нещата.

Че сам аз си боядисах съдбата,
а четката ми бе опашката на сатаната.

И бясно танцувам с дявола сега,
отстрани с ентусиазъм ръкопляска ми смъртта.
И ако пръв се спъна и изморя,
веднага в пъкъла ще се озова.

Но ако дяволът пръв се измори,
старото грешната си душа ще спаси
и удобно в рая ще се настани.

И истерично ще крещя: АЛЕЛУИЯ-АЛЕЛУИЯ-АЛЕЛУИЯЯЯ...
И ще ми приглася смъртта: УИЯ-УИЯ-УИЯЯЯ…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...