11 мар. 2008 г., 14:36

Песъчинки

1.3K 0 35
Морето се
разля пред мен,
бушуващо, претеглящо
и необятно,
а приливът,
красавец неуморен,
в сърцето ми нахлува,
безпонятно.

Шумът нестихващ -
песенна вълна,
със крясъка
на гларуси и чайки,
изпраща
релаксираща сълза,
разкриващ ми
вселенските си тайни.

Че песъчинки сме,
тъй малки и сами,
сред хиляди
различни песъчинки,
и ако днес сме
в дюна на брега,
то утре ще сме
в дълбините морски.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много са мъдри думите ти, Таня! Благодаря за удоволствието да прочета!
  • Я какво чудо съм пропуснал да прочета.Замисляш красиво.Поздрави.
  • Песъчинки, песъчинки - различни и толкова еднакви - от една дюна, от една порода, изваяни от една и съща стихия! Красиво, Таничка!!! И мъдро!!! Прегръдки от една песъчнка за теб!!!
  • Ах, морето... харесва ми как го усещаш. Песъчинки сме от дюните, капчици морска вода... Поздрави!
  • Като символ на безкрая, Таня!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...