11.03.2008 г., 14:36 ч.

Песъчинки 

  Поезия » Философска
1071 0 35
Морето се
разля пред мен,
бушуващо, претеглящо
и необятно,
а приливът,
красавец неуморен,
в сърцето ми нахлува,
безпонятно.

Шумът нестихващ -
песенна вълна,
със крясъка
на гларуси и чайки,
изпраща
релаксираща сълза,
разкриващ ми
вселенските си тайни.

Че песъчинки сме,
тъй малки и сами,
сред хиляди
различни песъчинки,
и ако днес сме
в дюна на брега,
то утре ще сме
в дълбините морски.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??