Песъчинки
разля пред мен,
бушуващо, претеглящо
и необятно,
а приливът,
красавец неуморен,
в сърцето ми нахлува,
безпонятно.
Шумът нестихващ -
песенна вълна,
със крясъка
на гларуси и чайки,
изпраща
релаксираща сълза,
разкриващ ми
вселенските си тайни.
Че песъчинки сме,
тъй малки и сами,
сред хиляди
различни песъчинки,
и ако днес сме
в дюна на брега,
то утре ще сме
в дълбините морски.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados