Mar 11, 2008, 2:36 PM

Песъчинки 

  Poetry » Phylosophy
1017 0 35
Морето се
разля пред мен,
бушуващо, претеглящо
и необятно,
а приливът,
красавец неуморен,
в сърцето ми нахлува,
безпонятно.

Шумът нестихващ -
песенна вълна,
със крясъка
на гларуси и чайки,
изпраща
релаксираща сълза,
разкриващ ми
вселенските си тайни.

Че песъчинки сме,
тъй малки и сами,
сред хиляди
различни песъчинки,
и ако днес сме
в дюна на брега,
то утре ще сме
в дълбините морски.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??