Песъчинки
*
Като песъчинки са дните ни.
Изнизват се между пръстите,
бягащи погалват дланите,
за да образуват нашето минало.
*
Огънят на лятото
запали крилете ни.
Ще можем ли
пак да летим?!
*
Аз и ти...
Ние и Вие...
Толкова различни
и толкова еднакви
в този безумен юни.
Разпънати
на кръстопътя
от едно безумие
към многото
неизвестности...
*
Любов?
Кехлибарено късче,
като застинала капка мед,
която не е медена,
но ни пленява.
Защо всички
сме нейни доброволни
пленници?!
*
Порция грях.
Звучи като бурканче
сладко,
тайно измъкнато от
бабиния шкаф.
Когато открият,
ще загорчи,
но може би затова
е толкова
сладко.
Създадено на 23.06.1990
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Пачова Все права защищены
