27.07.2008 г., 10:13 ч.

Песъчинки 

  Поезия » Друга
808 0 3

*

Като песъчинки са дните ни.

Изнизват се между пръстите,

бягащи погалват дланите,

за да образуват нашето минало.

*

Огънят на лятото

запали крилете ни.

Ще можем ли

пак да летим?!

*

Аз и ти...

Ние и Вие...

Толкова различни

и толкова еднакви

в този безумен юни.

Разпънати

на кръстопътя

от едно безумие

към многото

неизвестности...

*

Любов?

Кехлибарено късче,

като застинала капка мед,

която не е медена,

но ни пленява.

Защо всички

сме нейни доброволни

                                пленници?!

*

Порция грях.

Звучи като бурканче

сладко,

тайно измъкнато от

бабиния шкаф.

Когато открият,

ще загорчи,

но може би затова

е толкова

                сладко.

Създадено на 23.06.1990

 

© Катя Пачова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??