27 jul 2008, 10:13

Песъчинки

  Poesía » Otra
1.1K 0 3

*

Като песъчинки са дните ни.

Изнизват се между пръстите,

бягащи погалват дланите,

за да образуват нашето минало.

*

Огънят на лятото

запали крилете ни.

Ще можем ли

пак да летим?!

*

Аз и ти...

Ние и Вие...

Толкова различни

и толкова еднакви

в този безумен юни.

Разпънати

на кръстопътя

от едно безумие

към многото

неизвестности...

*

Любов?

Кехлибарено късче,

като застинала капка мед,

която не е медена,

но ни пленява.

Защо всички

сме нейни доброволни

                                пленници?!

*

Порция грях.

Звучи като бурканче

сладко,

тайно измъкнато от

бабиния шкаф.

Когато открият,

ще загорчи,

но може би затова

е толкова

                сладко.

Създадено на 23.06.1990

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Пачова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...