27 jul 2008, 10:13

Песъчинки

  Poesía » Otra
1.1K 0 3

*

Като песъчинки са дните ни.

Изнизват се между пръстите,

бягащи погалват дланите,

за да образуват нашето минало.

*

Огънят на лятото

запали крилете ни.

Ще можем ли

пак да летим?!

*

Аз и ти...

Ние и Вие...

Толкова различни

и толкова еднакви

в този безумен юни.

Разпънати

на кръстопътя

от едно безумие

към многото

неизвестности...

*

Любов?

Кехлибарено късче,

като застинала капка мед,

която не е медена,

но ни пленява.

Защо всички

сме нейни доброволни

                                пленници?!

*

Порция грях.

Звучи като бурканче

сладко,

тайно измъкнато от

бабиния шкаф.

Когато открият,

ще загорчи,

но може би затова

е толкова

                сладко.

Създадено на 23.06.1990

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Пачова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...