Jul 27, 2008, 10:13 AM

Песъчинки

  Poetry » Other
1.1K 0 3

*

Като песъчинки са дните ни.

Изнизват се между пръстите,

бягащи погалват дланите,

за да образуват нашето минало.

*

Огънят на лятото

запали крилете ни.

Ще можем ли

пак да летим?!

*

Аз и ти...

Ние и Вие...

Толкова различни

и толкова еднакви

в този безумен юни.

Разпънати

на кръстопътя

от едно безумие

към многото

неизвестности...

*

Любов?

Кехлибарено късче,

като застинала капка мед,

която не е медена,

но ни пленява.

Защо всички

сме нейни доброволни

                                пленници?!

*

Порция грях.

Звучи като бурканче

сладко,

тайно измъкнато от

бабиния шкаф.

Когато открият,

ще загорчи,

но може би затова

е толкова

                сладко.

Създадено на 23.06.1990

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Пачова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...