12 сент. 2009 г., 12:34

Песъчинки радост

624 0 3

Пясъкът край морето сега е самотен

и само следи го пронизват в тихите нощи.

А в студените сутрини вятърът ги замита

и само прелитащи гларуси търсят ги още.

 

Пясъкът край морето сега е изстинал

и само с мъниста черупчени  е накичен.

И го връхлита низ от мъка и диви съмнения,

за любовта, взаимността, мощта първична.

 

Пясъкът край морето сега е различен,

скрил е диамантите си ценни, откраднати

от лятото на времето крехко, чупливо...

Иска да ни докосне с песъчинки от радост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....