12 сент. 2009 г., 12:34

Песъчинки радост

627 0 3

Пясъкът край морето сега е самотен

и само следи го пронизват в тихите нощи.

А в студените сутрини вятърът ги замита

и само прелитащи гларуси търсят ги още.

 

Пясъкът край морето сега е изстинал

и само с мъниста черупчени  е накичен.

И го връхлита низ от мъка и диви съмнения,

за любовта, взаимността, мощта първична.

 

Пясъкът край морето сега е различен,

скрил е диамантите си ценни, откраднати

от лятото на времето крехко, чупливо...

Иска да ни докосне с песъчинки от радост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...