12 сент. 2009 г., 12:34

Песъчинки радост

628 0 3

Пясъкът край морето сега е самотен

и само следи го пронизват в тихите нощи.

А в студените сутрини вятърът ги замита

и само прелитащи гларуси търсят ги още.

 

Пясъкът край морето сега е изстинал

и само с мъниста черупчени  е накичен.

И го връхлита низ от мъка и диви съмнения,

за любовта, взаимността, мощта първична.

 

Пясъкът край морето сега е различен,

скрил е диамантите си ценни, откраднати

от лятото на времето крехко, чупливо...

Иска да ни докосне с песъчинки от радост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...