12 sept 2009, 12:34

Песъчинки радост

630 0 3

Пясъкът край морето сега е самотен

и само следи го пронизват в тихите нощи.

А в студените сутрини вятърът ги замита

и само прелитащи гларуси търсят ги още.

 

Пясъкът край морето сега е изстинал

и само с мъниста черупчени  е накичен.

И го връхлита низ от мъка и диви съмнения,

за любовта, взаимността, мощта първична.

 

Пясъкът край морето сега е различен,

скрил е диамантите си ценни, откраднати

от лятото на времето крехко, чупливо...

Иска да ни докосне с песъчинки от радост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...