Sep 12, 2009, 12:34 PM

Песъчинки радост

  Poetry » Love
623 0 3

Пясъкът край морето сега е самотен

и само следи го пронизват в тихите нощи.

А в студените сутрини вятърът ги замита

и само прелитащи гларуси търсят ги още.

 

Пясъкът край морето сега е изстинал

и само с мъниста черупчени  е накичен.

И го връхлита низ от мъка и диви съмнения,

за любовта, взаимността, мощта първична.

 

Пясъкът край морето сега е различен,

скрил е диамантите си ценни, откраднати

от лятото на времето крехко, чупливо...

Иска да ни докосне с песъчинки от радост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...