WhiteHart (Йордан Илиев)
85 433
19 янв. 2008 г., 10:17

Петелът 

  Поэзия » Юмористическая
705 0 6
Видях в небето ято птици,
строени във формация "стрела",
приличаха на мънички звездици,
политнали над прашната земя.

Без никакво усилие летяха,
размахвайки криле едва-едва,
и никъде по пътя си не спряха,
от тях струеше само свобода.

Един петел ги гледаше от двора,
как искаше и той да полети,
И пробва - два, три пъти, но умора
крилете незаякнали надви.

Въздъхна тежко, върна се обратно,
погледна философски на нещата:
"Отиде ли си нещо, то е безвъзвратно,
такава е на всекиго съдбата."

22.06.2006 г.

© Йордан Илиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесна идея,перфектно изпълнение!
    Браво,браво!
  • ах...летящите мисли на Петела...
    хубава идея...прекрасен стих!
    с обич, Йордан.
  • Зима.Петел гони кокошка из двор.
    Кокошката си мисли:"Че бягам, добре.Държа са на положение. Ама дали не бягам твърде бързо?"
    Петелът си мисли:"Ако не я хвана, поне ще се стопля!"
  • Хубав стих!Добре дошъл!
  • Важна е философията на живота... Поздрав и от мен!
  • Когато спреш да гониш мечтите си, когато се задоволиш с това което имаш и останеш на едно място без стремежа да се движиш напред - крилата закърняват. После е трудно - невъзможно дори. Добра идея и изпълнение - ХАРЕСАХ!
Предложения
: ??:??