Петелът
Видях в небето ято птици,
строени във формация "стрела",
приличаха на мънички звездици,
политнали над прашната земя.
Без никакво усилие летяха,
размахвайки криле едва-едва,
и никъде по пътя си не спряха,
от тях струеше само свобода.
Един петел ги гледаше от двора,
как искаше и той да полети,
И пробва - два, три пъти, но умора
крилете незаякнали надви.
Въздъхна тежко, върна се обратно,
погледна философски на нещата:
"Отиде ли си нещо, то е безвъзвратно,
такава е на всекиго съдбата."
22.06.2006 г.
строени във формация "стрела",
приличаха на мънички звездици,
политнали над прашната земя.
Без никакво усилие летяха,
размахвайки криле едва-едва,
и никъде по пътя си не спряха,
от тях струеше само свобода.
Един петел ги гледаше от двора,
как искаше и той да полети,
И пробва - два, три пъти, но умора
крилете незаякнали надви.
Въздъхна тежко, върна се обратно,
погледна философски на нещата:
"Отиде ли си нещо, то е безвъзвратно,
такава е на всекиго съдбата."
22.06.2006 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Илиев Всички права запазени
Поздрав и от мен!