Петрички домати

Намерих ги – от Петрич двама братя

и още двама – четири на брой,

на български ухаят, необятен

е мирисът доматен, смел е той,

величествен, недостижим, единствен,

дъхтят ми на родината безспир,

(под тинята продажна грее чиста),

и всеки не домат е, богатир.

Когато вкусих първия,  усетих

далечна детска сладост и разбрах,

не е домат, любов е и утеха,

и щастие, обвито в детски смях.