5 нояб. 2009 г., 00:18

Петровден

859 0 1

                      На Петър Райков -

                      "Ванеса З"   ЕООД  

 

 

И доживяхме до Петровден -

в самия край на юни ден.

За мен моментът най-е сгоден

от мойта муза вдъхновен,

 

на Пешо тук да пожелая

щастлив да бъде покрай нас

и да ни води тъй до края,

до онзи приказен Парнас.

 

Да вдигаш нашите заплати,

та работата да спори

и в халета като палати

ентусиазъм да гори.

 

Дори и мойте турникети

да видя лъснати накрай.

Ти с благи думи и съвети

създай за нас машинен рай.

 

Да пеят стругове и фрези,

дъга аргонна да блести

и приближи ни до онези

мечтани пропускни врати.

 

Шампанско тръпно нека гръмне,

че аз съм твърдо убеден:

без Пешо няма да се съмне

дори на именния ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....