Чудна история ще ви разкажа аз сега -
тая сутрин недоспала станах и блъснах си носа във нечия врата.
После неочаквано пред мен една стена,
как ударих се и в нея, потече кръв от мойта гумена глава.
Абе нещо странно стана сутринта,
за училище уж тръгнах, но видях едва на автобуса ми гърба.
Ядосах се и майната на всичко казах си веднага,
реших пеша да заминавам.
Не ми се стоеше вече никак у дома,
затова обух се и тръгнах за града.
Но обувката се скъса пък сега
и боса реших да ходя, но охлузиха се много здраво моите крака.
Ето какво още стана: най-интересното,
знаете ли вие, трабант на пътя щеше мен да ме разбие.
А шофьорът беше толкоз луд,
че като го напсувах, скочи и заби ми в мутрата юмрук.
А аз, горката, с тази яка рана на главата,
с този непредвиден силничък юмрук;
с този мой ожулен леко спортно нос,
запътих се, не знам защо, към прогнилия ни доста мост.
На косъм се разминах, познахте ли вие -
щях пък и да се удавя и никой нямаше да ме открие.
Продължавам, като вече ходя си полека,
но пред мен задава се, гледам, трънлива тесничка пътека.
Какво да правя пък сега, мисля, мисля и през нея минах,
от малко тръни няма да ми изтече кръвта.
Изподрана, охлузена и вече изморена, на полянката аз седнах
и реших да хапна вафличка морена,
а след туй и боровец излапах ей така, и като взе, че хвана ме зъба -
да видите как набързо стигнах във града.
Като ме видяха, помислиха ме за хахава и в лудница затвориха ме те,
и даже вързаха и двете ми ръце.
А аз, горката, нищо от мен не остана,
заболя ме даже моето сърце, въжето започнах да изгризвам,
но успях и освободих своите ръце.
Боже, Боже, Боже, повторих не знам колко пъти
и измъкнала се бях почти,
но пазачът как ме спипа - казах си Бог да ме прости!
Успях за последно да се хвана само за главата
и да се прекръстя даже и с краката!
© Калина цонева Все права защищены
"и да се прекръстя даже и с краката!"
Ей за това нещо давам мило и драго да видя как става!