Петък 13-ти

Чудна история ще ви разкажа аз сега -

тая сутрин недоспала станах и блъснах си носа във нечия врата.

После неочаквано пред мен една стена,

 как ударих се и в нея, потече кръв от мойта гумена глава.

Абе нещо странно стана сутринта,

за училище уж тръгнах, но видях едва на автобуса ми гърба.

Ядосах се и майната на всичко казах си веднага,

 реших пеша да заминавам.

Не ми се стоеше вече никак у дома,

затова обух се и тръгнах за града.

Но обувката се скъса пък сега

 и боса реших да ходя, но охлузиха се много здраво моите крака.

Ето какво още стана: най-интересното,

знаете ли вие, трабант на пътя щеше мен да ме разбие.

А шофьорът беше толкоз луд,

че като го напсувах, скочи и заби ми в мутрата юмрук.

А аз, горката, с тази яка рана на главата,

с този непредвиден силничък юмрук;

с този мой ожулен леко спортно нос,

запътих се, не знам защо, към прогнилия ни доста мост.

На косъм се разминах, познахте ли вие -

щях пък и да се удавя и никой нямаше да ме открие.

Продължавам, като вече ходя си полека,

но пред мен задава се, гледам, трънлива тесничка пътека.

Какво да правя пък сега, мисля, мисля и през нея минах,

от малко тръни няма да ми изтече кръвта.

Изподрана, охлузена и вече изморена, на полянката аз седнах

и реших да хапна вафличка морена,

а след туй и боровец излапах ей така, и като взе, че хвана ме зъба -

да видите как набързо стигнах във града.

Като ме видяха, помислиха ме за хахава и в лудница затвориха ме те,

и даже вързаха и двете ми ръце.

А аз, горката, нищо от мен не остана,

заболя ме даже моето сърце, въжето започнах да изгризвам,

но успях и освободих своите ръце.

Боже, Боже, Боже, повторих не знам колко пъти

и измъкнала се бях почти,

но пазачът как ме спипа - казах си Бог да ме прости!

Успях за последно да се хвана само за главата

и да се прекръстя даже и с краката!