15 дек. 2016 г., 18:59

Петък привечер е!

455 0 0

Петък привечер е!

 

Петък следобед е!

Вече?!

Дааа…

На седмицата видя ѝ се краят!

Мирише на отдих!

Било то на въздух?

… или пък в някоя по-тиха стая.

Въртя очи!

Какво ли сега да правя?

Дааа…

Как бързо делничното изтече…

Вярно! Бе изнурително.

И в Понеделник почивните дни…

струваха ми се тъй далече!

Нооо… госпожа Умората?!

Там няма никакви три-две!

Направо си е някъде къде седем G!

Чак лявата ръка ми оттече!

Както и да е!

Край с ангажиментите за днес!

Иии… сега на къде?

Към къщи ли да поема?

Илиии… на там – в никаквото кафене?

У нас? То е ясно!

На дивана ще дремя!

А пък в бистрòто тясно… ?!

Стига де!

… пак ли в онова душното сепаре?

Ааа…! Не! Не! Не!

Май ще се поразходя

Така ще е най-добре!

Тръгвам пеша!

Вървя на запад!

От стореното през седмицата

… съм доволен – макар и вече уморен.

От възнесение спасих един болен –

преди... има-няма онзи ден.

На Душата от това ѝ е леко, леко,

но на Тялото умората си му тежи…

Защо това разделение у хората?

Ха сега, Небе, ти ми кажи?

Мислейки за това,

поглеждам нагоре.

И успявам да изрека

само едно – Ах!

Приказен бил пред мен небосклона…

Защо ли чак сега го видях?

Вярно – залез е! Ама то какъв?!

Насреща ми…

Небивало оранжев разкош?!

Синевата с наметало е огнено

… лежерено отпуснато в поза клош.

Направо онемявам.

Може би минутки - до пет!

Дори без да мигна - ей така.

Гледам, взирам се, дълбоко мълча.

Силно и трепетно си мечтая

най и по за хубави неща…

Обаче небрежно стъпил съм пò във края…

А пък там на асфалта зебра пешеходна …

Свирва кола! Писват спирачки!

Някой до мен прави бързи крачки

Това ме връща тук и сега!

Поглеждам шофьора.

Дава ми път със ръка

Кимвам. Преминавам.

И – ха! Да! Да Да!

Не чувствам дори капка умора.

Ни в тялото ни в крака!

Ще каже някой: „Не може да бъде!“

Да! Но си е точно така!

Няма го Седмото G!

Няма го онова въртене в лява ръка.

Любопитно поглеждам нагоре.

И нещо каца в празната моя глава.

Неее…!

Не е бръмбар, муха или самолет.

По-скоро бе муза обвита в куплет.

Който звучеше може би някак си така:

„Пейзаж огнено залезен,

в прекрасен лъчист тоалет.

Окъпани в мораво облаци,

танцуващи палав балет“

Дааа… Появи си се стихът някак си.

Дори без да знам как от къде.

Пък за промяната думи нямам си,  

Още повече знаейки –

какво преди малко ми бе!

Поглеждам отново нагоре!

Ммм… разходката ми се отразява добре!

Към хубостта вече отворен съм:

„Благодаря ти - Красиво Небе!“

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ригит Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...