stanef (Петър Станев)
52 88
28 авг. 2010 г., 11:11

Петър плет плете по три пръта преплита плети Петре плета подпри Петре плета падна Петре плета 

  Поэзия » Белые стихи
6207 0 4

Пътуване между мъждивата светлина на утрото и не загасената крушка.

Страх ме е да направя малката крачка до ключа на лампата.

В момента тя е като море от ужас и разкъсани от тъмното викове - крачката.

Ужасът, който брутално разтваря клепачите ми с крясъка на изкормена с вещина птица.

Рутината на хилядократно извършени едни и същи деяния, сковава краката ми.

 

Първата нощна цигара, и вече не се страхувам толкова много от мислите си.

 

Не искам и не мога да погледна лицето на вещицата.

Кошмарно видение, разточено в леко вибриращите ми от ужас неврони.

Пътувам в лудия водовъртеж на убийствените си мисли.

Потапям се в него и излизам от там без дъх и с мъртвешки бледо лице.

Кой ми каза всичко това? - или просто си го помислих?

Какво са сънищата и какво да направим, за да не се сбъднат?

???????????????????? - море от въпросителни!

На края на което плуват хиляди удивителни!!!!!!!!!!!!!!!!

 

Втората нощна цигара, доспива ми се, но страхът все още яде мислите ми.

 

Гледам тавана, докато разтварям наслуки първата попаднала в ръката ми книга.

Няма да я чета, просто допира до хартията ме успокоява.

Знам, че ако стане още по-напечено, ще прочета няколко реда, които ще ме върнат на земята.

Опитвам се да си спомня кошмара, който породи сегашното ми състояние.

Разхвърляни моменти от една разказана от демон страшна приказка.

Опитвам се отново да заспя и да се убедя, че това изобщо не е истина.

© Петър Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ти благодаря Ἀνδρομαχη! Мнението ти е нещо което ценя. Нямам време да посещавам сайта колкото бих желал...по различни и в основата си безинтересни, но необходими понякога-причини.Ти си един от първите хора които открих тук...и един от много малкото, които си заслужава да се прочетат пак тук...и на това място. И по възможност днес.
  • Ами не мисля, че чувствата са отречени от поезията. Напротив...просто са по-силни, макар и по-семпли. Ако кажеш, че обичаш някой с една дума не означава, че с две го обичаш повече. Смятам, че когато имаш да кажеш нещо на един дъх-това е поезия. Когато искаш да се впуснеш в схоластика-това е проза. Не смятам, че точно в литературата размера има значение.
  • Много добро... Оценката е "отличен", заради чувството. Пресъздал си до болка емоцията и настроението на душата си.
  • Благодаря Ви за некомпетентните оценки. В постмодернизма вече няма жанрови разграничения и компетентното мнение на специалисти в тази област е, че автора сам определя стила и жанра си.
Предложения
: ??:??