22 сент. 2005 г., 16:07

Pевнуваш...

Поэзия

1.1K 0 2

Аз не искам да страдаш по мен.
Аз съм тази, която винаги страда.
Не е нужно и да мислиш за мен,
аз нали те мисля - от изгрев до залез.
Не очаквам да ми пишеш стихове,
ти не си поетично-настроен човек.
Любов безоблачна от тебе няма да получа,
аз не съм твойто прекрасно момиче.
Но тогава...
Защо чукаш на моята врата?
Защо ме сънуваш?
Защо ме ревнуваш?
Защо ме докосваш?
Защо се грижиш за мен?
Защо разбъркваш мислите ми
и не ме пускаш да избягам
завинаги от теб?
За да не страдам,
да не те мисля,
да не надявам
на безоблачна любов...
Пусни ме, моля те!
Но май не искаш
друг да ме намери...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬