Pевнуваш...

22 сент. 2005 г., 16:07

Поэзия

815 0 2

Аз не искам да страдаш по мен.
Аз съм тази, която винаги страда.
Не е нужно и да мислиш за мен,
аз нали те мисля - от изгрев до залез.
Не очаквам да ми пишеш стихове,
ти не си поетично-настроен човек.
Любов безоблачна от тебе няма да получа,
аз не съм твойто прекрасно момиче.
Но тогава...
Защо чукаш на моята врата?
Защо ме сънуваш?
Защо ме ревнуваш?
Защо ме докосваш?
Защо се грижиш за мен?
Защо разбъркваш мислите ми
и не ме пускаш да избягам
завинаги от теб?
За да не страдам,
да не те мисля,
да не надявам
на безоблачна любов...
Пусни ме, моля те!
Но май не искаш
друг да ме намери...

Pевнуваш...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения