Аз не искам да страдаш по мен.
Аз съм тази, която винаги страда.
Не е нужно и да мислиш за мен,
аз нали те мисля - от изгрев до залез.
Не очаквам да ми пишеш стихове,
ти не си поетично-настроен човек.
Любов безоблачна от тебе няма да получа,
аз не съм твойто прекрасно момиче.
Но тогава...
Защо чукаш на моята врата?
Защо ме сънуваш?
Защо ме ревнуваш? ...