9 мая 2021 г., 00:58

Пфайзерунин

643 0 0


Сто човека чакат за ваксина,
за човещина пък няма ни един.
Имунната система ми се срина,
а мислех, че съм в нищо несриним.

Опашка като тая за маслини
от детските ми спомени. Расте.
Завръщат ли се детските години?
Дали не се превръщам във дете?

Нареждам се по детски - по средата.
Овикаха ме, като в парламент.
Ваксина трябва за човещината,
но нямали за нея регламент.

Сякаш се набутах сред кралици
които от короните пищят.
Ваксина чакат всички хубавици
и всички от короните реват.

Ще трябва да изчакам сто човека
за да ме боцнат с острата игла,
но не с оная калпава Зенека,
а с Пфайзер. По познати правила.

И Пфайзерунин ще съм вече утре.
Загадка за нормалният човек.
Какво тук значат някакви си мутри?
Опашка... Сто... И аз - един дирек.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...