May 9, 2021, 12:58 AM

Пфайзерунин

  Poetry
639 0 0


Сто човека чакат за ваксина,
за човещина пък няма ни един.
Имунната система ми се срина,
а мислех, че съм в нищо несриним.

Опашка като тая за маслини
от детските ми спомени. Расте.
Завръщат ли се детските години?
Дали не се превръщам във дете?

Нареждам се по детски - по средата.
Овикаха ме, като в парламент.
Ваксина трябва за човещината,
но нямали за нея регламент.

Сякаш се набутах сред кралици
които от короните пищят.
Ваксина чакат всички хубавици
и всички от короните реват.

Ще трябва да изчакам сто човека
за да ме боцнат с острата игла,
но не с оная калпава Зенека,
а с Пфайзер. По познати правила.

И Пфайзерунин ще съм вече утре.
Загадка за нормалният човек.
Какво тук значат някакви си мутри?
Опашка... Сто... И аз - един дирек.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...