Сто човека чакат за ваксина,
за човещина пък няма ни един.
Имунната система ми се срина,
а мислех, че съм в нищо несриним.
Опашка като тая за маслини
от детските ми спомени. Расте.
Завръщат ли се детските години?
Дали не се превръщам във дете?
Нареждам се по детски - по средата.
Овикаха ме, като в парламент.
Ваксина трябва за човещината,
но нямали за нея регламент.
Сякаш се набутах сред кралици
които от короните пищят.
Ваксина чакат всички хубавици
и всички от короните реват.
Ще трябва да изчакам сто човека
за да ме боцнат с острата игла,
но не с оная калпава Зенека,
а с Пфайзер. По познати правила.
И Пфайзерунин ще съм вече утре.
Загадка за нормалният човек.
Какво тук значат някакви си мутри?
Опашка... Сто... И аз - един дирек.
© Валентин Йорданов Всички права запазени