Пиано за сам
Пиано за сам
Отнякъде те чувам. В полутонове,
които преди мен са те познавали.
Които все се губят между раните.
А белите клавиши отесняваха.
По залез пак се любят с тишината ми.
Превръщат я във прах. Крадат безсъници.
Останали без дъх, недосънувани
и вплетени отдавна в мойте пръсти –
онези пръсти, дето те рисуваха
по бледите мъгли и разстояния...
Но лятото бездруго се е свършило.
А вътре в мен мълчи едно пиано.
И сигурно е страшно, че сме двамата
във тази тишина, от студ изтръпнала.
Отдавна съм сама. Умря пианото.
И все забравям, че оттук си тръгнал...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елмира Митева Все права защищены
