29.11.2010 г., 16:18 ч.

Пиано за сам 

  Поезия » Друга
2453 0 26

Пиано за сам
 
Отнякъде те чувам. В полутонове,
които преди мен са те познавали.
Които все се губят между раните.
А белите клавиши отесняваха.
 
По залез пак се любят с тишината ми.
Превръщат я във прах. Крадат безсъници.
Останали без дъх, недосънувани
и вплетени отдавна в мойте пръсти –
 
онези пръсти, дето те рисуваха
по бледите мъгли и разстояния...
Но лятото бездруго се е свършило.
А вътре в мен мълчи едно пиано.
 
И сигурно е страшно, че сме двамата
във тази тишина, от студ изтръпнала.
Отдавна съм сама. Умря пианото.
И все забравям, че оттук си тръгнал...

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??