Пиеса прави всеки ден животът,
сценария раздал е на актьорите,
всеки има свой куплет и роля,

усърдието стягаше декорите.

Щастието спори със тъгата,
как всички трябва да се смеят,
до тях сама е самотата,
а дружбата събира ги да пеят.

Но сърденето тръгна си с обидата,
присмя се завистта на красотата,
във центъра стоеше силата 
и гледаше с възторг към добротата.

Страхът, срамът и мъката мълчаха,
победата и загубата си играеха,
свенливостта се изчерви безкрайно,
щом флиртът покрай нея заподскача.

И на сцената излезе тишината,
пред нея в черно паднала смъртта,
Всички изведнъж притихнаха,
във главна роля влезе - любовта!

А тя пристигна заедно със болката,
на сцената застана и запя...
разплака искрено актьорите и гостите,
прекрачи щастието и ги хвана за ръка.

Не спираха и сменяха се ролите,

спектакълът е вечен без това!

Животът има си сценария, а хората...

Просто публика в безкрайната игра.