Пиеса
Пиеса прави всеки ден животът,
сценария раздал е на актьорите,
всеки има свой куплет и роля,
усърдието стягаше декорите.
Щастието спори със тъгата,
как всички трябва да се смеят,
до тях сама е самотата,
а дружбата събира ги да пеят.
Но сърденето тръгна си с обидата,
присмя се завистта на красотата,
във центъра стоеше силата
и гледаше с възторг към добротата.
Страхът, срамът и мъката мълчаха,
победата и загубата си играеха,
свенливостта се изчерви безкрайно,
щом флиртът покрай нея заподскача.
И на сцената излезе тишината,
пред нея в черно паднала смъртта,
Всички изведнъж притихнаха,
във главна роля влезе - любовта!
А тя пристигна заедно със болката,
на сцената застана и запя...
разплака искрено актьорите и гостите,
прекрачи щастието и ги хвана за ръка.
Не спираха и сменяха се ролите,
спектакълът е вечен без това!
Животът има си сценария, а хората...
Просто публика в безкрайната игра.
© Георги Зафиров All rights reserved.
