18 июн. 2009 г., 15:09

Пиетà

685 0 9

Идва като лавина

от звук

от ръба на света -

далечно, непознато

познато усещане -

 

вечерна пиетà

 

да вдишвам,

да поглъщам,

да усещам,

да пия стихия -

 

тъга и сладост,

 

експлозия

от ръб поочукан,

износен -

опирам се там,

пиша за теб и

 

дишам

с пиетà...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "експлозия

    от ръб поочукан,

    износен -

    опирам се там,

    пиша за теб и



    дишам

    с пиетà..."

    Страхотно е! Възхищавам ти се!
  • Да!!! Много хубав стих, Дима!
  • ..."експлозия
    от ръб поoчукан,
    износен-
    опирам се там,
    пиша..."

    не е очукан и износен този ръб,Дима,пази го... страхотен стих!!!
  • дишам и ..пиша с ПиетА!!
  • изключително красиво стихоторение...
    изящна си, мила Дима...с обич.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...