18 июн. 2009 г., 15:09

Пиетà

684 0 9

Идва като лавина

от звук

от ръба на света -

далечно, непознато

познато усещане -

 

вечерна пиетà

 

да вдишвам,

да поглъщам,

да усещам,

да пия стихия -

 

тъга и сладост,

 

експлозия

от ръб поочукан,

износен -

опирам се там,

пиша за теб и

 

дишам

с пиетà...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "експлозия

    от ръб поочукан,

    износен -

    опирам се там,

    пиша за теб и



    дишам

    с пиетà..."

    Страхотно е! Възхищавам ти се!
  • Да!!! Много хубав стих, Дима!
  • ..."експлозия
    от ръб поoчукан,
    износен-
    опирам се там,
    пиша..."

    не е очукан и износен този ръб,Дима,пази го... страхотен стих!!!
  • дишам и ..пиша с ПиетА!!
  • изключително красиво стихоторение...
    изящна си, мила Дима...с обич.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...