19 янв. 2021 г., 00:04

Пиете́т... 

  Поэзия » Пейзажная
579 2 3

 

Пиете́т...

(триптих)

 

1.

Не си ли бил, Човече, в Океана,

когато залезът вълшебно гасне

и цялата енергия събрана

на Вятърът магично е подвластна,

 

то значи, че в Живота си пропуснал:

Върховната Космическа наслада

и в божията про́мисъл напусто –

ти сетива́ си имал за награда!...

 

Не си ли гледал в цветната каскада

от скачащите цветове магични,

как  „достолепно“ Слънцето „пропада“,

то дните ти са минали – безлични!...

 

Изпуснал си вълшебствата, които

не би могъл дори да проумееш,

но дава ти Вселената: с мечтите –

възможност Вечността да изживееш!...     

 

... При тая необятност разлюляна –

обсебила Света от край до края,

във всеки миг се сменя в Океана –

стихията на дивата ома́я!...

 

При срещата със Слънцето блещука

и първата звезда на хоризонта,

а Вятърът открил една пролука –

за себе си неи́стово напомня!...

 

И той прецизно с облаците ва́е

в небето причудливо Светлината,

и всеки миг в „творбите“ си добавя

нюанси с Пиете́т към Красотата!...

 

 

2.

В неспирен монотонен тътен

Стихията и в тази вечер

напомня ми, че е достъпен

Безкраят, но че съм обречен!...

 

Достатъчно е да потегля

дори в нощта с попътен вятър

и дързостта ще ме зажегли

в пространствата на Свободата!...

 

... Не е безплатна свободата –

за нея винаги се плаща

и нямаш избор за Цената –

че в нея всичко се прихваща...

 

... но сам не си ли бил до Края

останал в  Пиетет пред Залеза –

как ти разбрал би и оная

легенда: за Началото от Хаоса!...

 

Как Вечността ще осъзнаеш

не си ли бил под Звездопада

на Океаните в Безкрая –

и сам под звездна канонада?.

 

3.

О няма нищо толква красиво

от Залез над притихнал Океан!...

И Слънцето, което си отива,

но Светлината му е още там!...

 

Тя продължава тайнствено да све́ти

във Океана с чудни цветове́:

и светят облаците и небето,

и светят даже всички ветрове́...

 

А после, щом угаснат светлините

остава тук небесният разкош,

защото са като слънца Звездите –

по черното небе в безлунна нощ...

 

... Завари ли те в Океана вечер

от тайнствена магия си обзет

и вече си във Вечността, Човече –

замлъкнал пред Безкрая...

С Пиете́т!...

 

18.01.2021. / Едно време в Пасифика

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И за Хемингуей всичко, което не е до морето, е било провинция, но той друго не е и познавал... освен И алкохола.
    Прекрасни стихотворения пишеш и е разбираемо преклонението ти пред водния безкрай, но същото е за алпиниста планината.
  • Ха ха
    Пък аз, лаичката се възхищавам. И това е чудесно! За мен възхищение, за теб отегчение. Справедливо е! :р
  • Невероятно съчетание от дълбочина, красота и великолепен изказ! Възхитена съм
Предложения
: ??:??