19.01.2021 г., 0:04

Пиете́т...

818 2 3

 

Пиете́т...

(триптих)

 

1.

Не си ли бил, Човече, в Океана,

когато залезът вълшебно гасне

и цялата енергия събрана

на Вятърът магично е подвластна,

 

то значи, че в Живота си пропуснал:

Върховната Космическа наслада

и в божията про́мисъл напусто –

ти сетива́ си имал за награда!...

 

Не си ли гледал в цветната каскада

от скачащите цветове магични,

как  „достолепно“ Слънцето „пропада“,

то дните ти са минали – безлични!...

 

Изпуснал си вълшебствата, които

не би могъл дори да проумееш,

но дава ти Вселената: с мечтите –

възможност Вечността да изживееш!...     

 

... При тая необятност разлюляна –

обсебила Света от край до края,

във всеки миг се сменя в Океана –

стихията на дивата ома́я!...

 

При срещата със Слънцето блещука

и първата звезда на хоризонта,

а Вятърът открил една пролука –

за себе си неи́стово напомня!...

 

И той прецизно с облаците ва́е

в небето причудливо Светлината,

и всеки миг в „творбите“ си добавя

нюанси с Пиете́т към Красотата!...

 

 

2.

В неспирен монотонен тътен

Стихията и в тази вечер

напомня ми, че е достъпен

Безкраят, но че съм обречен!...

 

Достатъчно е да потегля

дори в нощта с попътен вятър

и дързостта ще ме зажегли

в пространствата на Свободата!...

 

... Не е безплатна свободата –

за нея винаги се плаща

и нямаш избор за Цената –

че в нея всичко се прихваща...

 

... но сам не си ли бил до Края

останал в  Пиетет пред Залеза –

как ти разбрал би и оная

легенда: за Началото от Хаоса!...

 

Как Вечността ще осъзнаеш

не си ли бил под Звездопада

на Океаните в Безкрая –

и сам под звездна канонада?.

 

3.

О няма нищо толква красиво

от Залез над притихнал Океан!...

И Слънцето, което си отива,

но Светлината му е още там!...

 

Тя продължава тайнствено да све́ти

във Океана с чудни цветове́:

и светят облаците и небето,

и светят даже всички ветрове́...

 

А после, щом угаснат светлините

остава тук небесният разкош,

защото са като слънца Звездите –

по черното небе в безлунна нощ...

 

... Завари ли те в Океана вечер

от тайнствена магия си обзет

и вече си във Вечността, Човече –

замлъкнал пред Безкрая...

С Пиете́т!...

 

18.01.2021. / Едно време в Пасифика

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И за Хемингуей всичко, което не е до морето, е било провинция, но той друго не е и познавал... освен И алкохола.
    Прекрасни стихотворения пишеш и е разбираемо преклонението ти пред водния безкрай, но същото е за алпиниста планината.
  • Ха ха
    Пък аз, лаичката се възхищавам. И това е чудесно! За мен възхищение, за теб отегчение. Справедливо е! :р
  • Невероятно съчетание от дълбочина, красота и великолепен изказ! Възхитена съм

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...