Писането
Ти боса стоиш...
Върху теб - моята риза.
В тънките пръсти
запалена свещ
и гориш...
Чаша вино
и отново шосе...
Капчици дъжд
по прозореца слизат.
Неизменната проза
и вечер мини-есе...
Кратък очерк
за спомен остава -
колко нелепо...
Белег от устни
и целувка за сбогом
стъклото издава...
и късчета порно -
до трепет...
Зная, след това
ще има затишие.
От твоята обич
още ходя пиян.
След девет месеца
ще излезе и е написан
най - красивият ни роман...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
