12 июн. 2009 г., 07:33

Писането

805 0 22

Ти боса стоиш...

Върху теб - моята риза.

В тънките пръсти

запалена свещ

и гориш...

Чаша вино

и отново шосе...

Капчици дъжд

по прозореца слизат.

Неизменната проза

и вечер мини-есе...

Кратък очерк

за спомен остава -

колко нелепо...

Белег от устни

и целувка за сбогом

стъклото издава...

и късчета порно -

до трепет...

Зная, след това

ще има затишие.

От твоята обич

още ходя пиян.

След девет месеца

ще излезе и е написан

най - красивият ни роман...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Балсам за душата ми са твоите думи, Марти! С риск да те натъжа, ще ти отговоря със стих:
    От Земята съм тръгнал - там ще са костите...
    Щом си ида, приятели, знам че ще можете,
    хич не е трудно, много е простичко
    Перо и Сърп да ми сложите...
  • Толкова сила има в стиховете ти и толкова нежност. Чета и препрочитам и всеки път е все по-хубаво и по-хубаво! Благодаря!
  • Благодаря ви! Зем.
  • Зем, ти не пишеш, а рисуваш!
    И нека още дълго време да се опиваш с обич!
    Поздрави!
  • Зем, стихът е супер!!!! Да са ни живи и здрави "романите". Най-сърдечни поздрави

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...