ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Jun 12, 2009, 7:33 AM

Писането

  Poetry » Love
809 0 22

Ти боса стоиш...

Върху теб - моята риза.

В тънките пръсти

запалена свещ

и гориш...

Чаша вино

и отново шосе...

Капчици дъжд

по прозореца слизат.

Неизменната проза

и вечер мини-есе...

Кратък очерк

за спомен остава -

колко нелепо...

Белег от устни

и целувка за сбогом

стъклото издава...

и късчета порно -

до трепет...

Зная, след това

ще има затишие.

От твоята обич

още ходя пиян.

След девет месеца

ще излезе и е написан

най - красивият ни роман...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Балсам за душата ми са твоите думи, Марти! С риск да те натъжа, ще ти отговоря със стих:
    От Земята съм тръгнал - там ще са костите...
    Щом си ида, приятели, знам че ще можете,
    хич не е трудно, много е простичко
    Перо и Сърп да ми сложите...
  • Wild-Child (Мартина Василева)
    Wild-Child (Мартина Василева)
    Толкова сила има в стиховете ти и толкова нежност. Чета и препрочитам и всеки път е все по-хубаво и по-хубаво! Благодаря!
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Благодаря ви! Зем.
  • СашоМ (Сашо Маринов)
    СашоМ (Сашо Маринов)
    Зем, ти не пишеш, а рисуваш!
    И нека още дълго време да се опиваш с обич!
    Поздрави!
  • anahid (Анахид Чальовска)
    anahid (Анахид Чальовска)
    Зем, стихът е супер!!!! Да са ни живи и здрави "романите". Най-сърдечни поздрави

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0