Писател Драскачко Скрибуцков
Из "Перфекционисти"
Писател Драскачко живее на един таван,
оглозган е уютът, за дома парите май са блян.
Дращи си Скрибуцков пиеси, разкази, поеми...
Пише във несвяст фермани сложни и големи.
Сутрин с ругатни и заплес прави си кафе,
обед стане ли - нервно почва да снове.
Вечер сяда пред компютъра на любимия си стол,
загася лампата и до кръста се съблича гол.
Туй Скрибуцков нарича го ритуал.
„Зов към музата“– прочел го в някакъв журнал.
Ала писанията му дълги, тягостни и неразбрани,
разпръснати са само по пода на тавана.
Дни се нижат, за календара не важат отметки.
Пред входната врата - върволица от писма и сметки.
Скрибуцков вече с дни живее в барикада,
мислите си изтезава, умът му сякаш под обсада.
С никой не се вижда, с никой не общува,
към света е безразличен, иска само себе си да чува.
Почвам да се кръстя, макар - познавах го добре,
ала то това обсебване ли е, какво, работата май е зле.
И не знам сега, дали за лудия умора няма...
Но знам - един драскач голяма лудост го прихвана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ами Тола Все права защищены
