2 июл. 2006 г., 12:17

Писателка

Поэзия

1.3K 0 11

Седнала на меката възглавница
На пода в стаята си ... пиша.
Зад гърба ми е прозореца,
От който светлината ме обгръща.

Копчетата на клавиатурата ми тракат-
Във забързан такт
Изписват мислите-не чакат
Да стане късно пак.

Но вдигам поглед към екрана,
Препрочитам бързо редовете.
Нима си ти отново главна тема?
О,за Бога,помогнете!

Да си човек е трудно-
Харесва ти да страдаш.
Дори да не е нужно,
Сам решиш ли-падаш.

В главата ми обърканите спомени
За мен и теб витаят.
Ето ги последните очи насълзени-
Началото на края.

...и клавиши тракат...
Примирявам се със болката
...и идва мракът...
Завърши краят на историята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ВТ (Вили Тодоров)

Честит рожден ден! Появила си се на много светъл празник! Бъди щастлива!

2007-02-14T11:26:58+02:00
senseless_eyes (Надя)

кети продължаваш да ме изумяваш ПС ""началото на края" мислех да го напиша в едно от моите неща на английски,но се отказах

2006-07-20T19:25:51+03:00
SnoW`PrInCeSs (Ляля Ляля)

Това наистина може да те докосне,харесва ми!

2006-07-17T11:33:08+03:00
music_fan (Николета )

Благодарности отново

2006-07-16T11:54:41+03:00
dangon (Ия)

страхотно е Кети! Поздравявам те!!!!!!
поетите са мазохисти- извиват, опъват и изстискват душата си, за да покапят кървавите им от болка чувства и да се слеят в стихове. една творба е само тогава въздействаща, когато е изстрадана и осмислена

2006-07-11T16:55:42+03:00