Писателка
Седнала на меката възглавница
На пода в стаята си ... пиша.
Зад гърба ми е прозореца,
От който светлината ме обгръща.
Копчетата на клавиатурата ми тракат-
Във забързан такт
Изписват мислите-не чакат
Да стане късно пак.
Но вдигам поглед към екрана,
Препрочитам бързо редовете.
Нима си ти отново главна тема?
О,за Бога,помогнете!
Да си човек е трудно-
Харесва ти да страдаш.
Дори да не е нужно,
Сам решиш ли-падаш.
В главата ми обърканите спомени
За мен и теб витаят.
Ето ги последните очи насълзени-
Началото на края.
...и клавиши тракат...
Примирявам се със болката
...и идва мракът...
Завърши краят на историята.
На пода в стаята си ... пиша.
Зад гърба ми е прозореца,
От който светлината ме обгръща.
Копчетата на клавиатурата ми тракат-
Във забързан такт
Изписват мислите-не чакат
Да стане късно пак.
Но вдигам поглед към екрана,
Препрочитам бързо редовете.
Нима си ти отново главна тема?
О,за Бога,помогнете!
Да си човек е трудно-
Харесва ти да страдаш.
Дори да не е нужно,
Сам решиш ли-падаш.
В главата ми обърканите спомени
За мен и теб витаят.
Ето ги последните очи насълзени-
Началото на края.
...и клавиши тракат...
Примирявам се със болката
...и идва мракът...
Завърши краят на историята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николета Всички права запазени
Бъди щастлива!
