Писателка
Седнала на меката възглавница
На пода в стаята си ... пиша.
Зад гърба ми е прозореца,
От който светлината ме обгръща.
Копчетата на клавиатурата ми тракат-
Във забързан такт
Изписват мислите-не чакат
Да стане късно пак.
Но вдигам поглед към екрана,
Препрочитам бързо редовете.
Нима си ти отново главна тема?
О,за Бога,помогнете!
Да си човек е трудно-
Харесва ти да страдаш.
Дори да не е нужно,
Сам решиш ли-падаш.
В главата ми обърканите спомени
За мен и теб витаят.
Ето ги последните очи насълзени-
Началото на края.
...и клавиши тракат...
Примирявам се със болката
...и идва мракът...
Завърши краят на историята.
На пода в стаята си ... пиша.
Зад гърба ми е прозореца,
От който светлината ме обгръща.
Копчетата на клавиатурата ми тракат-
Във забързан такт
Изписват мислите-не чакат
Да стане късно пак.
Но вдигам поглед към екрана,
Препрочитам бързо редовете.
Нима си ти отново главна тема?
О,за Бога,помогнете!
Да си човек е трудно-
Харесва ти да страдаш.
Дори да не е нужно,
Сам решиш ли-падаш.
В главата ми обърканите спомени
За мен и теб витаят.
Ето ги последните очи насълзени-
Началото на края.
...и клавиши тракат...
Примирявам се със болката
...и идва мракът...
Завърши краят на историята.
© Николета All rights reserved.
Бъди щастлива!
