Пиша

14 янв. 2007 г., 12:41

Поэзия

731 0 6

Пиша, защото няма на кого да кажа. Пиша, за да споделя. Далеч от мисълта съм, че творя… Във още младо тяло се е свряла Душа тъй рано престаряла. На гости там дойде Умората А с нея Тежестта. Приседнала за малко уж, така забрави да си тръгне и остана. Кой казва, че е права Мъдростта? С годините тя сякаш оглупява Кой право има да упреква Младостта Че пее й се и й се раздава Тъй лесно е да съдиш без да знаеш От облака туй дъжд ли е, или сълза

Свързани произведения

AdvIKAR (Иван Радев)

2007-04-21T11:22:05+03:00

красиво и честно много много ми хареса
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=44316
там е и моята версия по въпроса
Белоснежка (Гергана Шутева)

2007-01-22T12:29:24+02:00

Привет!
Много ми хареса! Пиши, изливай на белия лист мисли и емоции! Поздрави!
mim4ek (Мария Дуплищева)

2007-01-14T13:06:31+02:00

Благодаря на всички
Романтик (Христо Костов)

2007-01-14T12:57:51+02:00

Изкарай мрачните мисли, намери си нещо дори и малко и му се радвай!!!
После друго и друго...
Ще видиш как живота ти ще се оправи!!!
Поздрави за стиха!!!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-01-14T12:56:14+02:00

Браво, мила!
изречена (Мая Попова)

2007-01-14T12:46:58+02:00

съдници винаги ще се намерят, а мъдростта... ех, колкото повече сме мъдри, толкова повече сме тъжни.

Пиша

Свързани произведения

Комментарии

Предложения