Пиша
Пиша, защото няма на кого да кажа.
Пиша, за да споделя.
Далеч от мисълта съм, че творя…
Във още младо тяло се е свряла
Душа тъй рано престаряла.
На гости там дойде Умората
А с нея Тежестта.
Приседнала за малко уж, така
забрави да си тръгне и остана.
Кой казва, че е права Мъдростта?
С годините тя сякаш оглупява
Кой право има да упреква Младостта
Че пее й се и й се раздава
Тъй лесно е да съдиш без да знаеш
От облака туй дъжд ли е, или сълза
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Дуплищева Все права защищены
много много ми хареса 
