14 янв. 2007 г., 12:41

Пиша

1.1K 0 6
Пиша, защото няма на кого да кажа.
Пиша, за да споделя.
Далеч от мисълта съм, че творя…
Във още младо тяло се е свряла
Душа тъй рано престаряла.
На гости там дойде Умората
А с нея Тежестта.
Приседнала за малко уж, така
забрави да си тръгне и остана.
Кой казва, че е права Мъдростта?
С годините тя сякаш оглупява
Кой право има да упреква Младостта
Че пее й се и й се раздава
Тъй лесно е да съдиш без да знаеш
От облака туй дъжд ли е, или сълза

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Дуплищева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...