Пиша, защото няма на кого да кажа. Пиша, за да споделя. Далеч от мисълта съм, че творя… Във още младо тяло се е свряла Душа тъй рано престаряла. На гости там дойде Умората А с нея Тежестта. Приседнала за малко уж, така забрави да си тръгне и остана. Кой казва, че е права Мъдростта? С годините тя сякаш оглупява Кой право има да упреква Младостта Че пее й се и й се раздава Тъй лесно е да съдиш без да знаеш От облака туй дъжд ли е, или сълза