28 июн. 2012 г., 21:11

Пиша малък роман

950 0 9

 

Пиша малък роман

 

Любовта между нас
ту е в профил... в анфас,
а понякога - само е спомен,
ала в нейната власт,
всеки ден, всеки час
аз откривам - светът е огромен.

Пред компютъра с блян,
пред сияещ екран,
вдъхновен, някак тайнствено - свише,
пиша малък роман,
който - чудно, но сам
продължава без мен да се пише...

Той разказва сега,
с много тиха тъга,
как във тебе докрай съм се вричал.
Ако днес го четеш
и сама ще прозреш,
че единствено теб съм обичал!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Гъдев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво и леко като топли пари през пролетта, издигащи се към небето
  • Добре дошъл в сайта.Стихотворението е така вълнуващо, като и останалите.Поезията ти е искрена, топла, нежна. От самото начало жънеш успехи- нещо напълно заслужено.Желая ти здраве и още много, много творчески успехи. На добър път и в новия сайт.
  • Прекрасно
  • Ех, че хубав...
  • Само ти можеш така леко и ефирно да изречеш една любовна клетва!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...