28.06.2012 г., 21:11

Пиша малък роман

946 0 9

 

Пиша малък роман

 

Любовта между нас
ту е в профил... в анфас,
а понякога - само е спомен,
ала в нейната власт,
всеки ден, всеки час
аз откривам - светът е огромен.

Пред компютъра с блян,
пред сияещ екран,
вдъхновен, някак тайнствено - свише,
пиша малък роман,
който - чудно, но сам
продължава без мен да се пише...

Той разказва сега,
с много тиха тъга,
как във тебе докрай съм се вричал.
Ако днес го четеш
и сама ще прозреш,
че единствено теб съм обичал!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Гъдев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво и леко като топли пари през пролетта, издигащи се към небето
  • Добре дошъл в сайта.Стихотворението е така вълнуващо, като и останалите.Поезията ти е искрена, топла, нежна. От самото начало жънеш успехи- нещо напълно заслужено.Желая ти здраве и още много, много творчески успехи. На добър път и в новия сайт.
  • Прекрасно
  • Ех, че хубав...
  • Само ти можеш така леко и ефирно да изречеш една любовна клетва!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...