14 окт. 2007 г., 14:11

Пише ми се, чувствам го

674 0 9

Искам да напиша нещо хубаво,
но музата избягала е пак от мен.
Пише ми се, чувствам го,
а не става никакъв куплет.

Моливът нещо светло пише.
Айде, взе, че и писеца се измъкна.
Пише ми се, чувствам го,
ама  думите не стигат.

Хайде намерете ме,
защото аз, вас не мога, нещо.
Търся ви като лудите.
А пак пише ми се, чувствам го.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не можеш ли? Как ги редиш, Плами...браво!
  • И това ще отмине,
    като всичките вечери и
    всичките нощи на зимата
    от усмивката слънчева
    разтопени...
  • Плами, миличка, само не оставяй молива и листа. Има толкова житейски теми , просто си нарисувай мислено една картина, една случка или каквото и да било и се остави на молива. Той сам ще пропише. Не се старай да пишеш само за преживени неща. Просто пиши за всичко. Ти го умееш много добре и ще се справиш!
    Успех, мъниче!
    Целувам те!
  • На всеки се е случвало
    При тебе все пак се е получил стих,нали!
    Поздрави!
  • Щом ти се пише, пиши Ще се получи

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...