14.10.2007 г., 14:11

Пише ми се, чувствам го

680 0 9

Искам да напиша нещо хубаво,
но музата избягала е пак от мен.
Пише ми се, чувствам го,
а не става никакъв куплет.

Моливът нещо светло пише.
Айде, взе, че и писеца се измъкна.
Пише ми се, чувствам го,
ама  думите не стигат.

Хайде намерете ме,
защото аз, вас не мога, нещо.
Търся ви като лудите.
А пак пише ми се, чувствам го.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не можеш ли? Как ги редиш, Плами...браво!
  • И това ще отмине,
    като всичките вечери и
    всичките нощи на зимата
    от усмивката слънчева
    разтопени...
  • Плами, миличка, само не оставяй молива и листа. Има толкова житейски теми , просто си нарисувай мислено една картина, една случка или каквото и да било и се остави на молива. Той сам ще пропише. Не се старай да пишеш само за преживени неща. Просто пиши за всичко. Ти го умееш много добре и ще се справиш!
    Успех, мъниче!
    Целувам те!
  • На всеки се е случвало
    При тебе все пак се е получил стих,нали!
    Поздрави!
  • Щом ти се пише, пиши Ще се получи

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...