Тя и той, двама неразделни.
Тя — свободна душа, той — отшелник.
Гледаха през различни очи
към едни и същи лъчи.

Тя обичаше спокойствието, което излъчва.
Той обичаше усмивката ѝ и как го прегръща.
Различни като слънцето и луната,
но бяха събрани от съдбата.

Но тя имаше свои планове —
да се премести да живее в чужбина някъде.
Той беше родолюбец и остана.
С треперещи ръце я изпрати на терминала.

Имаха нужда един от друг,
но пътищата им се разделиха точно тук.
Той пишеше и пращаше писма в чужбина,
но не получи писмо от своята любима.

Нещо в нея се пречупи,
четейки писмата му през летните вечери на юли.
Мечтаеше за много неща,
но жертви изисква реалността.

Тя не беше готова да избира,
но времето лети, и никой не го спира.
Разделиха се тихо, като есенно утро,
и на двамата им беше трудно.

Минаха години. Срещнаха се случайно
в малко кафене. Тя си хапваше сладко,
той четеше хайку,
поглеждайки през книгата потайно.

Тя стана от масата и го целуна по челото.
Щастие, подобно на това да спечелиш тото.
След което извика сина си,
и всеки продължи по пътя си.