Писма до непознатата - познатата

Здравей!

Пак съм аз. Стоя и те гледам.

Гледам те и стоя. Прикован на тази стена,

на гребена на вълна. Реша косите ти с пръсти,

а кичурите пясъчни рисуват чертички по мен.

Аз ти говоря със кожата. Диша душата ми гола

за теб. Само за теб. И сънувам в нощите как се

срещат очите ни някой ден. Светло е. Светло.

Прекалено е светло и си почиват сенките под

шареното небе, което подарявам на теб.

Тези писма дълги, колкото Космоса пътуват

към теб, прилежно подписани с клеймото

на времето и пристигат накуп за теб. Само за теб.

Толкова сладко – солена е жаждата ми по теб.

Утолявам я само, когато се оглеждаш във водите ми.

Непознатата – позната за мен. Само за мен.

Боже, колко добре ти стои гердана на шията –

усмивката ти върху мен!

С любов към теб.

16.03.2023г