Здравей!
Пак съм аз. Стоя и те гледам.
Гледам те и стоя. Прикован на тази стена,
на гребена на вълна. Реша косите ти с пръсти,
а кичурите пясъчни рисуват чертички по мен.
Аз ти говоря със кожата. Диша душата ми гола
за теб. Само за теб. И сънувам в нощите как се
срещат очите ни някой ден. Светло е. Светло.
Прекалено е светло и си почиват сенките под
шареното небе, което подарявам на теб.
Тези писма дълги, колкото Космоса пътуват
към теб, прилежно подписани с клеймото ...